Влюбих се в горксата дева -
в очите ù - езерен бисер,
и се мъчех дъх да поема
от нейния дъх, сладникаво-кисел..
Вечер ù галих косите -
зелените диви бръшляни.
Сутрин ù сбирах сълзите
по росни, зелени поляни...
Чувах нейните песни
по дъгли пещерни маршрути -
опери райски, небесни -
сякаш крити, нечути...
Кръвта ми беше завряла -
нарочно по пътя се губих,
но знаех, че точно тогава
в горската дева се влюбих...
© Никола Борисов Todos los derechos reservados