20.04.2012 г., 0:10

Горска дева

837 0 2

Влюбих се в горксата дева -
в очите ù - езерен бисер,

и се мъчех дъх да поема
от нейния дъх, сладникаво-кисел..

 

Вечер ù галих косите -
зелените диви бръшляни.
Сутрин ù сбирах сълзите
по росни, зелени поляни...

Чувах нейните песни
по дъгли пещерни маршрути -
опери райски, небесни -
сякаш крити, нечути...

Кръвта ми беше завряла -
нарочно по пътя се губих,
но знаех, че точно тогава
в горската дева се влюбих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.. Хаха ами киселичък
  • Много приятно. Не е съвършения стих, но има поезия в него.
    п.п. кисел дъх?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...