Apr 20, 2012, 12:10 AM

Горска дева

Poetry » Love

838 0 2

Влюбих се в горксата дева -
в очите ù - езерен бисер,

и се мъчех дъх да поема
от нейния дъх, сладникаво-кисел..

Вечер ù галих косите -
зелените диви бръшляни.
Сутрин ù сбирах сълзите
по росни, зелени поляни...

Чувах нейните песни
по дъгли пещерни маршрути -
опери райски, небесни -
сякаш крити, нечути...

Кръвта ми беше завряла -
нарочно по пътя се губих,
но знаех, че точно тогава
в горската дева се влюбих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koleto03 (Никола Борисов)

Благодаря.. Хаха ами киселичък

2012-04-21T20:57:56+03:00
ellyst (Ели)

Много приятно. Не е съвършения стих, но има поезия в него.
п.п. кисел дъх?

2012-04-21T08:59:20+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0