Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя.
Късметче! – каза то и пак въздъхна.
Вдигна си глава и бялата му шапка
грейна окъпана в утрина роса.
Кокичето танцува и на глас брои:
едно, две , три : „ Мигличке, калинка
ми прати“ ! – Тя да ми е дружка и
двете със сърце да нарисуваме звънче.
После чу се ехо от свирня на полския
щурец, който свири по традиция
в гъстата гора.
Лястовичка бяла, като
облаче кръжи в синьото небе и по
жиците нарежда нотите от песента -
песента на пролетта.
Пеят жабите във водата, със силен глас:
„Кря, Кря – пролет е дошла“!
А пък най – отпред, зайчето се
престраши и грабна микрофона-
обяви участниците в купона.
Таралежът убоде му пета и зайчето
усили песента.
Кой ще каже, що е то?
Отговорът не му мислете,
а бързо отгатнете:
(Горска весебла през пролетта )
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados