Apr 9, 2021, 8:32 AM

Горска веселба през пролетта

  Poetry
1K 0 1

 

Кокичето отвори си очички и миглите

му свиха си гнездо в сърцето сред

въздишки в очакване на пролетта.

Едничка мигла падна върху розовите

му страни – откъсна се и полетя.

Късметче! – каза то и пак въздъхна.

Вдигна си глава и бялата му шапка

грейна окъпана в утрина роса.

Кокичето танцува и на глас брои:

едно, две , три : „ Мигличке, калинка

ми прати“ ! – Тя да ми е дружка и

двете със сърце да нарисуваме звънче.

После чу се ехо от свирня на полския

щурец, който свири по традиция

в гъстата гора.

Лястовичка бяла, като

облаче кръжи в синьото небе и по

жиците нарежда нотите от песента -

песента на пролетта.

Пеят жабите във водата, със силен глас:

„Кря, Кря – пролет е дошла“!

А пък най – отпред, зайчето се

престраши и грабна микрофона-

обяви участниците в купона.

Таралежът убоде му пета и зайчето

усили песента.

Кой ще каже, що е то?

Отговорът не му мислете,

а бързо отгатнете:

(Горска весебла през пролетта )

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

The work is a contestant:

25 place

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...