2 may 2015, 18:57

Горската царица

  Poesía
975 0 2

Море в косите, трева под нозете,
звезди са очите, душата е цвете;
В корона Луната, сияйна искрица,
броди по земята горската царица;
Сребърна премяна, огнено сърце,
усмивка засмяна, леко перце;
Устните са рози, кожата е сняг,
от нейните чертози бяга всеки мрак;
Бърза като реката, невинна и чиста,
пеперуда в полята, като роса бистра;
Млада девица, ден във нощта,
бяла вълчица, обляна в светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Момчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ви благодаря за хубавите думи. Радвам се, че се е харесало. Поздрави на всички
  • Нежна, оптимистична, красива и усмихната творба, която те докосва1
    Поздравявам те за добре свършената работа!
    Поздрав и хубави творби! Лека вечер

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...