Море в косите, трева под нозете,
звезди са очите, душата е цвете;
В корона Луната, сияйна искрица,
броди по земята горската царица;
Сребърна премяна, огнено сърце,
усмивка засмяна, леко перце;
Устните са рози, кожата е сняг,
от нейните чертози бяга всеки мрак;
Бърза като реката, невинна и чиста,
пеперуда в полята, като роса бистра;
Млада девица, ден във нощта,
бяла вълчица, обляна в светлина.
© Милен Момчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
