9 oct 2009, 12:53

Горски приказки

1.1K 0 6

Таз дружина толкоз странна

в нощ потеглила омайна,

а луната отдалече

сенките в сребро облече.

 

Прилепчето записука:

-Кой се спотаява тука?

И пред всички появи се

хитроумна рижа лиса.

 

-Где сте тръгнали, кажете?

Звярът зъл ще ви усети.

-Тръгнали сме надалече

къмто горското човече.

 

-Я елате вие с мене!

Ще вървиме само денем

и след девет дни по девет

ще пристигнем посред пролет.

 

И последвали лисана

насред горската поляна.

Тез животни толкоз малки

да не знаеш ще е жалко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...