9.10.2009 г., 12:53

Горски приказки

1.1K 0 6

Таз дружина толкоз странна

в нощ потеглила омайна,

а луната отдалече

сенките в сребро облече.

 

Прилепчето записука:

-Кой се спотаява тука?

И пред всички появи се

хитроумна рижа лиса.

 

-Где сте тръгнали, кажете?

Звярът зъл ще ви усети.

-Тръгнали сме надалече

къмто горското човече.

 

-Я елате вие с мене!

Ще вървиме само денем

и след девет дни по девет

ще пристигнем посред пролет.

 

И последвали лисана

насред горската поляна.

Тез животни толкоз малки

да не знаеш ще е жалко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...