Oct 9, 2009, 12:53 PM

Горски приказки

1.1K 0 6

Таз дружина толкоз странна

в нощ потеглила омайна,

а луната отдалече

сенките в сребро облече.

 

Прилепчето записука:

-Кой се спотаява тука?

И пред всички появи се

хитроумна рижа лиса.

 

-Где сте тръгнали, кажете?

Звярът зъл ще ви усети.

-Тръгнали сме надалече

къмто горското човече.

 

-Я елате вие с мене!

Ще вървиме само денем

и след девет дни по девет

ще пристигнем посред пролет.

 

И последвали лисана

насред горската поляна.

Тез животни толкоз малки

да не знаеш ще е жалко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...