9 окт. 2009 г., 12:53

Горски приказки

1.1K 0 6

Таз дружина толкоз странна

в нощ потеглила омайна,

а луната отдалече

сенките в сребро облече.

 

Прилепчето записука:

-Кой се спотаява тука?

И пред всички появи се

хитроумна рижа лиса.

 

-Где сте тръгнали, кажете?

Звярът зъл ще ви усети.

-Тръгнали сме надалече

къмто горското човече.

 

-Я елате вие с мене!

Ще вървиме само денем

и след девет дни по девет

ще пристигнем посред пролет.

 

И последвали лисана

насред горската поляна.

Тез животни толкоз малки

да не знаеш ще е жалко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златко Тошков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...