14 feb 2024, 9:56

Горският дух 

  Poesía » Para niños
346 2 5

Под смърча тихичко подсмърча

един отчаян горски дух.

Очи присвива, чело бърчи,

мечтае да е Мечо Пух.

 

Омръзна му да е в гората –

сърни да плаши, да е лош.

Скитосва цял ден без заплата

и в джоба няма пукнат грош.

 

Другарче иска да си има

до себе си на този свят.

Че ето скоро идва зима,

снежинките ще завалят...

 

И ако имаше приятел,

дори магаре да е той,

то щеше, без да е ласкател,

да го посреща в студ и в зной.

 

А ето че сега ще трябва

да скита по земята сам.

Напусна китната дъбрава –

била за него дом и храм.

 

Заключи миналото свое

и тръгна със овесен нос.

А там във горското усое

остана да виси въпрос:

 

Дали късмета ще намери

във някой неочакван час?!

Ще може ли да изкатери

върха на шипковия храст?!

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??