Горският дух
Под смърча тихичко подсмърча
един отчаян горски дух.
Очи присвива, чело бърчи,
мечтае да е Мечо Пух.
Омръзна му да е в гората –
сърни да плаши, да е лош.
Скитосва цял ден без заплата
и в джоба няма пукнат грош.
Другарче иска да си има
до себе си на този свят.
Че ето скоро идва зима,
снежинките ще завалят...
И ако имаше приятел,
дори магаре да е той,
то щеше, без да е ласкател,
да го посреща в студ и в зной.
А ето че сега ще трябва
да скита по земята сам.
Напусна китната дъбрава –
била за него дом и храм.
Заключи миналото свое
и тръгна със овесен нос.
А там във горското усое
остана да виси въпрос:
Дали късмета ще намери
във някой неочакван час?!
Ще може ли да изкатери
върха на шипковия храст?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Фъртунова Все права защищены
