Горският дух
Под смърча тихичко подсмърча
един отчаян горски дух.
Очи присвива, чело бърчи,
мечтае да е Мечо Пух.
Омръзна му да е в гората –
сърни да плаши, да е лош.
Скитосва цял ден без заплата
и в джоба няма пукнат грош.
Другарче иска да си има
до себе си на този свят.
Че ето скоро идва зима,
снежинките ще завалят...
И ако имаше приятел,
дори магаре да е той,
то щеше, без да е ласкател,
да го посреща в студ и в зной.
А ето че сега ще трябва
да скита по земята сам.
Напусна китната дъбрава –
била за него дом и храм.
Заключи миналото свое
и тръгна със овесен нос.
А там във горското усое
остана да виси въпрос:
Дали късмета ще намери
във някой неочакван час?!
Ще може ли да изкатери
върха на шипковия храст?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Фъртунова Всички права запазени
