7 dic 2019, 19:45  

Гошко Космонавт

2.8K 9 29

Гошко, близо пет години

искаше да полети!

Към Луната да замине 

и далечните звезди!

 

Той реши, че тази зима

е перфектна за това.

И в кафето, с Кака Мими,

на кюфтенца и боза

 

почна гордо да споделя

с нея своите мечти:

Как ще литне от Обеля

над полета и гори!

 

Как ще гледа към Земята

от красивата Луна,

със скафандър на главата 

и със знамето в ръка!

 

Как с ракета, към звездите

ще лети по Млечен път,

а в планета - неоткрита

ще открие чуден кът!

 

Мими слушаше нормално

всички Гошкови мечти.

Нямаше да е фатално,

ако с него не лети.

 

Но когато Гошко рече,

че без никакви проблеми

на планетите далечни

ще общува с извънземни,

 

Мими, страшно се ядоса

на любимото момче!

Тя с кюфте го цапардоса

и поръча още две!

 

След това му каза строго:

 - Няма да пътуваш сам!

Ти от мен очакваш много -

на медузи да те дам!

 

Дълго двамата мечтаха

със закачки и шеги!

Без медузи се разбраха,

Гошко, мнооого да лети!

 

 

 

Юри

Йовев

Декември

2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • lskra 1979, при мен, в случая, е много важно, с каква интонация се казват нещата! 😋
  • Благодаря, Валентина! 😋 Права си за тези сто години, ще ги променя след известно време. 😋 Поздрави! 😋
  • 😋😋😋!
    Анна, Руми,
    благодаря ви за топлите думи!
    😋😋😋!
  • Юри -100 години?
    Иначе хубаво. И аз се замислих Но можеш да промениш

    две (три, пет) години
  • Върна ме в детските ми години, Юри, когато с притаен дъх четях „Ян Бибиян на Луната“!
    Ех, това детство, толкова необходимо! Поздравявам те и за хумора, който съвсем непринудено ни поднасяш!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...