Dec 7, 2019, 7:45 PM  

Гошко Космонавт

2.8K 9 29

Гошко, близо пет години

искаше да полети!

Към Луната да замине 

и далечните звезди!

 

Той реши, че тази зима

е перфектна за това.

И в кафето, с Кака Мими,

на кюфтенца и боза

 

почна гордо да споделя

с нея своите мечти:

Как ще литне от Обеля

над полета и гори!

 

Как ще гледа към Земята

от красивата Луна,

със скафандър на главата 

и със знамето в ръка!

 

Как с ракета, към звездите

ще лети по Млечен път,

а в планета - неоткрита

ще открие чуден кът!

 

Мими слушаше нормално

всички Гошкови мечти.

Нямаше да е фатално,

ако с него не лети.

 

Но когато Гошко рече,

че без никакви проблеми

на планетите далечни

ще общува с извънземни,

 

Мими, страшно се ядоса

на любимото момче!

Тя с кюфте го цапардоса

и поръча още две!

 

След това му каза строго:

 - Няма да пътуваш сам!

Ти от мен очакваш много -

на медузи да те дам!

 

Дълго двамата мечтаха

със закачки и шеги!

Без медузи се разбраха,

Гошко, мнооого да лети!

 

 

 

Юри

Йовев

Декември

2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • lskra 1979, при мен, в случая, е много важно, с каква интонация се казват нещата! 😋
  • Благодаря, Валентина! 😋 Права си за тези сто години, ще ги променя след известно време. 😋 Поздрави! 😋
  • 😋😋😋!
    Анна, Руми,
    благодаря ви за топлите думи!
    😋😋😋!
  • Юри -100 години?
    Иначе хубаво. И аз се замислих Но можеш да промениш

    две (три, пет) години
  • Върна ме в детските ми години, Юри, когато с притаен дъх четях „Ян Бибиян на Луната“!
    Ех, това детство, толкова необходимо! Поздравявам те и за хумора, който съвсем непринудено ни поднасяш!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...