7.12.2019 г., 19:45  

Гошко Космонавт

2.8K 9 29

Гошко, близо пет години

искаше да полети!

Към Луната да замине 

и далечните звезди!

 

Той реши, че тази зима

е перфектна за това.

И в кафето, с Кака Мими,

на кюфтенца и боза

 

почна гордо да споделя

с нея своите мечти:

Как ще литне от Обеля

над полета и гори!

 

Как ще гледа към Земята

от красивата Луна,

със скафандър на главата 

и със знамето в ръка!

 

Как с ракета, към звездите

ще лети по Млечен път,

а в планета - неоткрита

ще открие чуден кът!

 

Мими слушаше нормално

всички Гошкови мечти.

Нямаше да е фатално,

ако с него не лети.

 

Но когато Гошко рече,

че без никакви проблеми

на планетите далечни

ще общува с извънземни,

 

Мими, страшно се ядоса

на любимото момче!

Тя с кюфте го цапардоса

и поръча още две!

 

След това му каза строго:

 - Няма да пътуваш сам!

Май от мен очакваш много -

на медузи да те дам!

 

Дълго двамата мечтаха

със закачки и шеги!

Без медузи се разбраха,

Гошко, мнооого да лети!

 

 

 

Юри

Йовев

Декември

2019 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • lskra 1979, при мен, в случая, е много важно, с каква интонация се казват нещата! 😋
  • Благодаря, Валентина! 😋 Права си за тези сто години, ще ги променя след известно време. 😋 Поздрави! 😋
  • 😋😋😋!
    Анна, Руми,
    благодаря ви за топлите думи!
    😋😋😋!
  • Юри -100 години?
    Иначе хубаво. И аз се замислих Но можеш да промениш

    две (три, пет) години
  • Върна ме в детските ми години, Юри, когато с притаен дъх четях „Ян Бибиян на Луната“!
    Ех, това детство, толкова необходимо! Поздравявам те и за хумора, който съвсем непринудено ни поднасяш!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...