7 дек. 2019 г., 19:45  

Гошко Космонавт

2.8K 9 29

Гошко, близо пет години

искаше да полети!

Към Луната да замине 

и далечните звезди!

 

Той реши, че тази зима

е перфектна за това.

И в кафето, с Кака Мими,

на кюфтенца и боза

 

почна гордо да споделя

с нея своите мечти:

Как ще литне от Обеля

над полета и гори!

 

Как ще гледа към Земята

от красивата Луна,

със скафандър на главата 

и със знамето в ръка!

 

Как с ракета, към звездите

ще лети по Млечен път,

а в планета - неоткрита

ще открие чуден кът!

 

Мими слушаше нормално

всички Гошкови мечти.

Нямаше да е фатално,

ако с него не лети.

 

Но когато Гошко рече,

че без никакви проблеми

на планетите далечни

ще общува с извънземни,

 

Мими, страшно се ядоса

на любимото момче!

Тя с кюфте го цапардоса

и поръча още две!

 

След това му каза строго:

 - Няма да пътуваш сам!

Ти от мен очакваш много -

на медузи да те дам!

 

Дълго двамата мечтаха

със закачки и шеги!

Без медузи се разбраха,

Гошко, мнооого да лети!

 

 

 

Юри

Йовев

Декември

2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • lskra 1979, при мен, в случая, е много важно, с каква интонация се казват нещата! 😋
  • Благодаря, Валентина! 😋 Права си за тези сто години, ще ги променя след известно време. 😋 Поздрави! 😋
  • 😋😋😋!
    Анна, Руми,
    благодаря ви за топлите думи!
    😋😋😋!
  • Юри -100 години?
    Иначе хубаво. И аз се замислих Но можеш да промениш

    две (три, пет) години
  • Върна ме в детските ми години, Юри, когато с притаен дъх четях „Ян Бибиян на Луната“!
    Ех, това детство, толкова необходимо! Поздравявам те и за хумора, който съвсем непринудено ни поднасяш!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....