5 feb 2014, 20:16

Гощавка 

  Poesía
931 0 2

Скали големи, остри -
шипове в простора,
със зъби яростни
небето си дерат.
Късат тялото му синьо,
 разсичат го,
и славно го ядат.
А хапките горчат,
не се преглъщат,
засядат в стомасите от черна глина.
Превръщат тленното в небе,
а времето в безкрайна тиня.
От камъните нищо не остава
парят и изгарят те,
животът вечен ги заставя
да се преродят в своето небе.
И драпат кожата му нежна,
кръпките му шият с ръце,
с игли от шиповете остри,
с  горчив конец от скъсано небе.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??