Гощавка
Скали големи, остри -
шипове в простора,
със зъби яростни
небето си дерат.
Късат тялото му синьо,
разсичат го,
и славно го ядат.
А хапките горчат,
не се преглъщат,
засядат в стомасите от черна глина.
Превръщат тленното в небе,
а времето в безкрайна тиня.
От камъните нищо не остава
парят и изгарят те,
животът вечен ги заставя
да се преродят в своето небе.
И драпат кожата му нежна,
кръпките му шият с ръце,
с игли от шиповете остри,
с горчив конец от скъсано небе.
© Ивелина Русева All rights reserved.
