5.02.2014 г., 20:16 ч.

Гощавка 

  Поезия
762 0 2

Скали големи, остри -
шипове в простора,
със зъби яростни
небето си дерат.
Късат тялото му синьо,
 разсичат го,
и славно го ядат.
А хапките горчат,
не се преглъщат,
засядат в стомасите от черна глина.
Превръщат тленното в небе,
а времето в безкрайна тиня.
От камъните нищо не остава
парят и изгарят те,
животът вечен ги заставя
да се преродят в своето небе.
И драпат кожата му нежна,
кръпките му шият с ръце,
с игли от шиповете остри,
с  горчив конец от скъсано небе.

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??