9 ago 2025, 8:52

Господ на хълма

  Poesía
252 4 1
ГОСПОД НА ХЪЛМА   Акацията – жива прежълтя. Заупокойно вятърът засвири. И младостта ми – с лятото, и тя! – си тръгна по отсрещните баири.   Нощта се кани да забие кол. А изгревите идат – все по-мътни. До залеза остава стиска сол и краешник – за някой късен пътник.   Не ми остана много на света – в канавката да си запаля огън, а – щом се вдигна с птичите ята, да ви помахам с шапката – за сбогом.   И аз летях с Вълшебният килим, но сякаш върху него мина валяк. Животе мой без маска и без грим, дори не виждам смисъл да те жаля!   Каквото взел си, вече си го взел. Каквото даде, тъпкано го върнах! Дано! – щом мина сетния предел, да ме прегърне Господ Бог на хълма.   9 август 2025 г. гр. Варна, 7, 45 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До залеза остава стиска сол
    и краешник – за някой късен пътник.

    Няма такава поезия!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...