Господ на хълма
ГОСПОД НА ХЪЛМА
Акацията – жива прежълтя.
Заупокойно вятърът засвири.
И младостта ми – с лятото, и тя! –
си тръгна по отсрещните баири.
Нощта се кани да забие кол.
А изгревите идат – все по-мътни.
До залеза остава стиска сол
и краешник – за някой късен пътник.
Не ми остана много на света –
в канавката да си запаля огън,
а – щом се вдигна с птичите ята,
да ви помахам с шапката – за сбогом.
И аз летях с Вълшебният килим,
но сякаш върху него мина валяк.
Животе мой без маска и без грим,
дори не виждам смисъл да те жаля!
Каквото взел си, вече си го взел.
Каквото даде, тъпкано го върнах!
Дано! – щом мина сетния предел,
да ме прегърне Господ Бог на хълма.
9 август 2025 г.
гр. Варна, 7, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
