Господ с тебе ни събра
Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир.
Аз от нея пия всеки ден безспир.
С тялото, любима, ти ме правиш луд.
И през зима с тебе аз не чувствам студ.
Радвам се, че Господ с тебе ни събра.
И за тебе, мила, съм готов да мра!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
