19 авг. 2015 г., 11:27

Господ с тебе ни събра

519 0 0

Твойто име, мила, име на любов!

Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.

 

Твоята целувка - също, като мед.

С нея ме даряваш всеки ден поред.

 

Ти си, моя скъпа, чаша с елексир.

Аз от нея пия всеки ден безспир.

 

С тялото, любима, ти ме правиш луд.

И през зима с тебе аз не чувствам студ.

 

Радвам се, че Господ с тебе ни събра.

И за тебе, мила, съм готов да мра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....