14 ago 2013, 21:51

Господарка на съдбата

  Poesía » Otra
806 0 4

Винаги съм посягала към свободата.

Преследвала съм я.

Обладавала съм я.

Но никога докрай не я постигнах,

защото по средата на страстта

потъвам с чувство за обреченост.

 

Отрича ме отдавна времето.

И аз отдавна го отричам.

Гордостта е последната броня

в последната моя война.

 

В сълзата на звезда живея.

В сърцето на нощта е скрита

магията на любовта ми.

В сърцето на нощта е скрита

магията на същността ми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Цвяткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...