14.08.2013 г., 21:51

Господарка на съдбата

803 0 4

Винаги съм посягала към свободата.

Преследвала съм я.

Обладавала съм я.

Но никога докрай не я постигнах,

защото по средата на страстта

потъвам с чувство за обреченост.

 

Отрича ме отдавна времето.

И аз отдавна го отричам.

Гордостта е последната броня

в последната моя война.

 

В сълзата на звезда живея.

В сърцето на нощта е скрита

магията на любовта ми.

В сърцето на нощта е скрита

магията на същността ми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Цвяткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...