14 авг. 2013 г., 21:51

Господарка на съдбата

804 0 4

Винаги съм посягала към свободата.

Преследвала съм я.

Обладавала съм я.

Но никога докрай не я постигнах,

защото по средата на страстта

потъвам с чувство за обреченост.

 

Отрича ме отдавна времето.

И аз отдавна го отричам.

Гордостта е последната броня

в последната моя война.

 

В сълзата на звезда живея.

В сърцето на нощта е скрита

магията на любовта ми.

В сърцето на нощта е скрита

магията на същността ми.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Цвяткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...