19 jul 2013, 21:52

Господарят на съня

  Poesía » Otra
969 0 2

Когато очите се затварят,

железни нокти в съня нахлуват,

когато очите се затварят,

кошмарни сенки в съня върлуват.

 

Заспалият нещо оттатък го дебне,

нещо, което не може да избегне,

в друга действителност попада,

а той е готов да напада.

 

Господарят на съня в своя свят те очаква,

във тъмнината да те сграбчи те причаква,

страховете ти в реалност превръща,

във неизмерим ужас те обгръща.

 

Сънищата ти щом с него се пресичат,

железните му нокти плътта посичат,

кръвта ти стените оцветява,

душата ти негов пленник става.

 

Заспиш ли, капанът ще се затвори,

при теб идва създателят на кошмари,

със съзнанието ти играе,

с виденията си те терзае.

 

Той броди сред твоите чувства

и сетивата ти разтърсва,

с мрачни картини вцепенява

и разума ти изкривява.

 

Когато клепачите се спускат, ти си сам,

а ловецът на сънища е някъде там,

отвъд вратата на затворените очи,

където кръвта в страх бушува и клокочи.

 

Когато очите се затварят

и железни нокти в съня нахлуват,

не ще те повече никога събудят,

очите ти не ще се никога отворят.

 

 

юли 2013

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е това, което си мислиш. Стихотворението е вдъхновено от най-великият филм на ужасите "Кошмар на улица Елм", явно не си го гледала. Е, препоръчвам ти да го гледаш, започни с първа част от 1984 г., тя ми е най-любима, после може да гледаш и другите части и по-нови версии. След това няма да искаш да заспиш, а когато заспиш ще сънуваш него, гледай филма и ще видиш кой. Приятно гледане и приятни сънища.
  • Нали не е това, което си мисля?!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...