Jul 19, 2013, 9:52 PM

Господарят на съня

  Poetry » Other
961 0 2

Когато очите се затварят,

железни нокти в съня нахлуват,

когато очите се затварят,

кошмарни сенки в съня върлуват.

 

Заспалият нещо оттатък го дебне,

нещо, което не може да избегне,

в друга действителност попада,

а той е готов да напада.

 

Господарят на съня в своя свят те очаква,

във тъмнината да те сграбчи те причаква,

страховете ти в реалност превръща,

във неизмерим ужас те обгръща.

 

Сънищата ти щом с него се пресичат,

железните му нокти плътта посичат,

кръвта ти стените оцветява,

душата ти негов пленник става.

 

Заспиш ли, капанът ще се затвори,

при теб идва създателят на кошмари,

със съзнанието ти играе,

с виденията си те терзае.

 

Той броди сред твоите чувства

и сетивата ти разтърсва,

с мрачни картини вцепенява

и разума ти изкривява.

 

Когато клепачите се спускат, ти си сам,

а ловецът на сънища е някъде там,

отвъд вратата на затворените очи,

където кръвта в страх бушува и клокочи.

 

Когато очите се затварят

и железни нокти в съня нахлуват,

не ще те повече никога събудят,

очите ти не ще се никога отворят.

 

 

юли 2013

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не е това, което си мислиш. Стихотворението е вдъхновено от най-великият филм на ужасите "Кошмар на улица Елм", явно не си го гледала. Е, препоръчвам ти да го гледаш, започни с първа част от 1984 г., тя ми е най-любима, после може да гледаш и другите части и по-нови версии. След това няма да искаш да заспиш, а когато заспиш ще сънуваш него, гледай филма и ще видиш кой. Приятно гледане и приятни сънища.
  • Нали не е това, което си мисля?!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....