Когато очите се затварят,
железни нокти в съня нахлуват,
когато очите се затварят,
кошмарни сенки в съня върлуват.
Заспалият нещо оттатък го дебне,
нещо, което не може да избегне,
в друга действителност попада,
а той е готов да напада.
Господарят на съня в своя свят те очаква,
във тъмнината да те сграбчи те причаква,
страховете ти в реалност превръща,
във неизмерим ужас те обгръща.
Сънищата ти щом с него се пресичат,
железните му нокти плътта посичат,
кръвта ти стените оцветява,
душата ти негов пленник става.
Заспиш ли, капанът ще се затвори,
при теб идва създателят на кошмари,
със съзнанието ти играе,
с виденията си те терзае.
Той броди сред твоите чувства
и сетивата ти разтърсва,
с мрачни картини вцепенява
и разума ти изкривява.
Когато клепачите се спускат, ти си сам,
а ловецът на сънища е някъде там,
отвъд вратата на затворените очи,
където кръвта в страх бушува и клокочи.
Когато очите се затварят
и железни нокти в съня нахлуват,
не ще те повече никога събудят,
очите ти не ще се никога отворят.
юли 2013
© Виталий Георгиев Всички права запазени