19 июл. 2013 г., 21:52

Господарят на съня

967 0 2

Когато очите се затварят,

железни нокти в съня нахлуват,

когато очите се затварят,

кошмарни сенки в съня върлуват.

 

Заспалият нещо оттатък го дебне,

нещо, което не може да избегне,

в друга действителност попада,

а той е готов да напада.

 

Господарят на съня в своя свят те очаква,

във тъмнината да те сграбчи те причаква,

страховете ти в реалност превръща,

във неизмерим ужас те обгръща.

 

Сънищата ти щом с него се пресичат,

железните му нокти плътта посичат,

кръвта ти стените оцветява,

душата ти негов пленник става.

 

Заспиш ли, капанът ще се затвори,

при теб идва създателят на кошмари,

със съзнанието ти играе,

с виденията си те терзае.

 

Той броди сред твоите чувства

и сетивата ти разтърсва,

с мрачни картини вцепенява

и разума ти изкривява.

 

Когато клепачите се спускат, ти си сам,

а ловецът на сънища е някъде там,

отвъд вратата на затворените очи,

където кръвта в страх бушува и клокочи.

 

Когато очите се затварят

и железни нокти в съня нахлуват,

не ще те повече никога събудят,

очите ти не ще се никога отворят.

 

 

юли 2013

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виталий Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е това, което си мислиш. Стихотворението е вдъхновено от най-великият филм на ужасите "Кошмар на улица Елм", явно не си го гледала. Е, препоръчвам ти да го гледаш, започни с първа част от 1984 г., тя ми е най-любима, после може да гледаш и другите части и по-нови версии. След това няма да искаш да заспиш, а когато заспиш ще сънуваш него, гледай филма и ще видиш кой. Приятно гледане и приятни сънища.
  • Нали не е това, което си мисля?!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...