13 oct 2011, 8:27

Господи, колко си рошава

1.3K 0 5

(На моята домашна любимка)

 

Колко си рошава!

Господи,

колко си рошава!

 

Колко е рошава главата ти,

и краката ти колко са рошави!

 

Колко рошава си отгоре!

А отдолу пък колко си рошава!

 

И когато ми мъркаш, си рошава,

и когато се сърдиш си рошава!

 

И усмихната колко си рошава,

и замислена колко си рошава!

 

Аз те вземам в ръцете си

рошава, 

и те оставям разрошена!

 

И понеже си толкова рошава,

толкова си ми мила,

 

че навярно и след смъртта си,   

и след своето погребение,

ще си спомням за теб с умиление:

 

“Господи, колко бе рошава!”

 

(Пародията е по стихотворението на Христо Фотев “Господи, колко си хубава”).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • :D :D :D
  • Добре се е получило
  • Благодаря ви че прочетохте, и че сте се посмели, Мария Я., Венци и Силвина. Поздрав и на тебе Петинка, много си мила! И на тебе благодаря, че хареса, Минка. Радвам се, че още никой не ме е обвинил в светотатство - че съм "посегнал" на такъв автор и на такова хубаво стихотворение; но пародията си е пародия, както казва Петинка. Пародиите не намаляват, а само още повече увеличават популярноста и престижа на произведенията, по които са написани.
    На мене когато тя ми хрумна и докато я писах, ми беше много весело. И толкова естествена ми се вижда, че не я пуснах, преди да проверя в гугала дали някой друг вече не я е написал.
  • Добре е с рошава на мен ми хареса!
  • Някой може и да оспори, но пародията си е пародия, пък било то и по стихове от велики автори!!!
    Поздрави, Ангар!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...