Господи, колко си рошава
(На моята домашна любимка)
Колко си рошава!
Господи,
колко си рошава!
Колко е рошава главата ти,
и краката ти колко са рошави!
Колко рошава си отгоре!
А отдолу пък колко си рошава!
И когато ми мъркаш, си рошава,
и когато се сърдиш си рошава!
И усмихната колко си рошава,
и замислена колко си рошава!
Аз те вземам в ръцете си
рошава,
и те оставям разрошена!
И понеже си толкова рошава,
толкова си ми мила,
че навярно и след смъртта си,
и след своето погребение,
ще си спомням за теб с умиление:
“Господи, колко бе рошава!”
(Пародията е по стихотворението на Христо Фотев “Господи, колко си хубава”).
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
:D :D :D
-
Добре се е получило
-
Благодаря ви че прочетохте, и че сте се посмели, Мария Я., Венци и Силвина. Поздрав и на тебе Петинка, много си мила! И на тебе благодаря, че хареса, Минка. Радвам се, че още никой не ме е обвинил в светотатство - че съм "посегнал" на такъв автор и на такова хубаво стихотворение; но пародията си е пародия, както казва Петинка. Пародиите не намаляват, а само още повече увеличават популярноста и престижа на произведенията, по които са написани.
На мене когато тя ми хрумна и докато я писах, ми беше много весело. И толкова естествена ми се вижда, че не я пуснах, преди да проверя в гугала дали някой друг вече не я е написал. -
Добре е с рошава на мен ми хареса!
-
Някой може и да оспори, но пародията си е пародия, пък било то и по стихове от велики автори!!!
Поздрави, Ангар!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
