13 окт. 2011 г., 08:27

Господи, колко си рошава

1.3K 0 5

(На моята домашна любимка)

 

Колко си рошава!

Господи,

колко си рошава!

 

Колко е рошава главата ти,

и краката ти колко са рошави!

 

Колко рошава си отгоре!

А отдолу пък колко си рошава!

 

И когато ми мъркаш, си рошава,

и когато се сърдиш си рошава!

 

И усмихната колко си рошава,

и замислена колко си рошава!

 

Аз те вземам в ръцете си

рошава, 

и те оставям разрошена!

 

И понеже си толкова рошава,

толкова си ми мила,

 

че навярно и след смъртта си,   

и след своето погребение,

ще си спомням за теб с умиление:

 

“Господи, колко бе рошава!”

 

(Пародията е по стихотворението на Христо Фотев “Господи, колко си хубава”).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • :D :D :D
  • Добре се е получило
  • Благодаря ви че прочетохте, и че сте се посмели, Мария Я., Венци и Силвина. Поздрав и на тебе Петинка, много си мила! И на тебе благодаря, че хареса, Минка. Радвам се, че още никой не ме е обвинил в светотатство - че съм "посегнал" на такъв автор и на такова хубаво стихотворение; но пародията си е пародия, както казва Петинка. Пародиите не намаляват, а само още повече увеличават популярноста и престижа на произведенията, по които са написани.
    На мене когато тя ми хрумна и докато я писах, ми беше много весело. И толкова естествена ми се вижда, че не я пуснах, преди да проверя в гугала дали някой друг вече не я е написал.
  • Добре е с рошава на мен ми хареса!
  • Някой може и да оспори, но пародията си е пародия, пък било то и по стихове от велики автори!!!
    Поздрави, Ангар!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...