Господи, колко си рошава
(На моята домашна любимка)
Колко си рошава!
Господи,
колко си рошава!
Колко е рошава главата ти,
и краката ти колко са рошави!
Колко рошава си отгоре!
А отдолу пък колко си рошава!
И когато ми мъркаш, си рошава,
и когато се сърдиш си рошава!
И усмихната колко си рошава,
и замислена колко си рошава!
Аз те вземам в ръцете си
рошава,
и те оставям разрошена!
И понеже си толкова рошава,
толкова си ми мила,
че навярно и след смъртта си,
и след своето погребение,
ще си спомням за теб с умиление:
“Господи, колко бе рошава!”
(Пародията е по стихотворението на Христо Фотев “Господи, колко си хубава”).
© Ангел Чортов All rights reserved.
