twinset (Икабод Крейн)
35 67
9 dic 2008, 15:22

Гост 

  Poesía
749 0 5
Време е да отвориш очите си,
за да заспиш дълбоко
в най-тайния сън...
Не се плаши,
малцина знаят,
че докато си вътре
си всъщност навън!!!
Сън! Сън! Сън!
Знаеш и мястото,
знаеш и времето,
нека се срещнем
тук и сега,
бягай от мене
и блъскай тълпата,
блъскай ги силно,
те нека крещят!

Преди миг ме намери
и пак оцеля!
Прицели се внимателно
и стреляй във мен,
но признай си поне,
че докато ме нямаше,
нямаше начин и ти да умреш!
Отвори си очите,
намери ме в съня,
знаеш и мястото,
знаеш и времето...
Щом ме намериш,
ще видиш смъртта си,
щом ме намериш,
ще видиш спасение...


Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • съдейки по коментара ти към първия коментирал те, аз лично те виждам или като действащ популярен ясновидец, или като писател-фантаст, с наклонност към сериали от сапунен тип.
  • Завиждам на този светоглед...
  • Ако беше положил и на половината старание за стихотворението, отколкото за коментара, със сигурност щеше да имаш добро попадение!

    Поантата няма нужда да бъде натрапчиво повтаряема!

    Поздрав!
  • не съм убедена дали последните шест повтаряеми изречения е нужно да бъдат такива, но авторовото мнение вероятно ги смята за особено необходим финал

    иначе горното - бива
  • Имаш пълното ми одобрение да се застреляш!!! Или по-добре оная да се прецели по-точно!!!
Propuestas
: ??:??