Dec 9, 2008, 3:22 PM

Гост

  Poetry
1.2K 0 5
Време е да отвориш очите си,
за да заспиш дълбоко
в най-тайния сън...
Не се плаши,
малцина знаят,
че докато си вътре
си всъщност навън!!!
Сън! Сън! Сън!
Знаеш и мястото,
знаеш и времето,
нека се срещнем
тук и сега,
бягай от мене
и блъскай тълпата,
блъскай ги силно,
те нека крещят!

Преди миг ме намери
и пак оцеля!
Прицели се внимателно
и стреляй във мен,
но признай си поне,
че докато ме нямаше,
нямаше начин и ти да умреш!
Отвори си очите,
намери ме в съня,
знаеш и мястото,
знаеш и времето...
Щом ме намериш,
ще видиш смъртта си,
щом ме намериш,
ще видиш спасение...


Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

  • съдейки по коментара ти към първия коментирал те, аз лично те виждам или като действащ популярен ясновидец, или като писател-фантаст, с наклонност към сериали от сапунен тип.
  • Завиждам на този светоглед...
  • Ако беше положил и на половината старание за стихотворението, отколкото за коментара, със сигурност щеше да имаш добро попадение!

    Поантата няма нужда да бъде натрапчиво повтаряема!

    Поздрав!
  • не съм убедена дали последните шест повтаряеми изречения е нужно да бъдат такива, но авторовото мнение вероятно ги смята за особено необходим финал

    иначе горното - бива
  • Имаш пълното ми одобрение да се застреляш!!! Или по-добре оная да се прецели по-точно!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...