9.12.2008 г., 15:22

Гост

1.2K 0 5
Време е да отвориш очите си,
за да заспиш дълбоко
в най-тайния сън...
Не се плаши,
малцина знаят,
че докато си вътре
си всъщност навън!!!
Сън! Сън! Сън!
Знаеш и мястото,
знаеш и времето,
нека се срещнем
тук и сега,
бягай от мене
и блъскай тълпата,
блъскай ги силно,
те нека крещят!

Преди миг ме намери
и пак оцеля!
Прицели се внимателно
и стреляй във мен,
но признай си поне,
че докато ме нямаше,
нямаше начин и ти да умреш!
Отвори си очите,
намери ме в съня,
знаеш и мястото,
знаеш и времето...
Щом ме намериш,
ще видиш смъртта си,
щом ме намериш,
ще видиш спасение...


Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...
Лежа в подчинение на своето господство...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • съдейки по коментара ти към първия коментирал те, аз лично те виждам или като действащ популярен ясновидец, или като писател-фантаст, с наклонност към сериали от сапунен тип.
  • Завиждам на този светоглед...
  • Ако беше положил и на половината старание за стихотворението, отколкото за коментара, със сигурност щеше да имаш добро попадение!

    Поантата няма нужда да бъде натрапчиво повтаряема!

    Поздрав!
  • не съм убедена дали последните шест повтаряеми изречения е нужно да бъдат такива, но авторовото мнение вероятно ги смята за особено необходим финал

    иначе горното - бива
  • Имаш пълното ми одобрение да се застреляш!!! Или по-добре оная да се прецели по-точно!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...