9 dic 2008, 6:14

Гост

  Poesía » Otra
505 0 1
 

- Ще влезеш ли?

- Ами, ще поостана ей тук на къщния ти праг,

Защо съм ти,

тук нещо ме прихвана и само ще те натъжа,

не бива пак...

- Не, влез!

Отдавна чакам  да си дойдеш,

самотно е, когато си далеч.

- Защо съм ти,

пак нещо ме прихвана...

Ще плачем - първо ти, пък после аз.

- Ела, не стой там в тъмнината.

Тук светло е и стоплих  днес за теб.

- Не, не,

 ще си остана тук на прага,

по-бързо ще си тръгна щом заспиш.

- Какъв ти сън, сълзи в очите има.

Защо не влизаш - влез и остани!

Навън е толкова свирепа зима...

- Каква ти зима вън,

студът е в сърцето, върви да спиш.

Знам колко ще боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...