- Ще влезеш ли?

- Ами, ще поостана ей тук на къщния ти праг,

Защо съм ти,

тук нещо ме прихвана и само ще те натъжа,

не бива пак...

- Не, влез!

Отдавна чакам  да си дойдеш,

самотно е, когато си далеч.

- Защо съм ти,

пак нещо ме прихвана...

Ще плачем - първо ти, пък после аз.

- Ела, не стой там в тъмнината.

Тук светло е и стоплих  днес за теб.

- Не, не,

 ще си остана тук на прага,

по-бързо ще си тръгна щом заспиш.

- Какъв ти сън, сълзи в очите има.

Защо не влизаш - влез и остани!

Навън е толкова свирепа зима...

- Каква ти зима вън,

студът е в сърцето, върви да спиш.

Знам колко ще боли!