Гост
- Ще влезеш ли?
- Ами, ще поостана ей тук на къщния ти праг,
Защо съм ти,
тук нещо ме прихвана и само ще те натъжа,
не бива пак...
- Не, влез!
Отдавна чакам да си дойдеш,
самотно е, когато си далеч.
- Защо съм ти,
пак нещо ме прихвана...
Ще плачем - първо ти, пък после аз.
- Ела, не стой там в тъмнината.
Тук светло е и стоплих днес за теб.
- Не, не,
ще си остана тук на прага,
по-бързо ще си тръгна щом заспиш.
- Какъв ти сън, сълзи в очите има.
Защо не влизаш - влез и остани!
Навън е толкова свирепа зима...
- Каква ти зима вън,
студът е в сърцето, върви да спиш.
Знам колко ще боли!
© Илина All rights reserved.
