18 mar 2007, 0:32

Гост

  Poesía
1.3K 0 14


Гост

Който отвън ми почука
нека да влезе.  Елате!
Да му запея с капчука
старите песни, на тати.

Каберне в чаша разлата
да му налея.     Да помни,
че е гостувал в отрада.
Да се не чувства бездомен.

После - "Сполай!" ще си кажем.
"Сбогом!" и "Хайде, със здраве!".
Всеки понесъл - на заем -
късче от чуждата радост...

01/12/00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Смиф!
    ..."да се не чувства бездомен"
    Няма лошо и по чаша червено да изпием, но - когато-тогава.
    В Откровения ме доведе Мая. Срещнахме се случайно, в нета. Нещо като въпроси и отговори в рима. Попитах - къде е била, че не познавам невероятните и думи. "В Откровения"- отвърна. И така - до сега.
    Почти четири години. Не е за вярване...
    Думите си отидоха, но интересът ми към сайта остана.
    Сполай!
  • Позволи ми, бате Симо, да ти кажа "Добре дошъл" сега, защото... забравих да ти го кажа, когато беше моментът... или тогава май още ме нямаше тук... Все едно. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм щастлив? Щастлив съм, че сега надничам в началото на твоя път в "Откровения" и откривам това... прелестно стихотворение. Човешко. Прегръщащо. Зарадвано и радващо. Деликатно стъпващо на пръсти в душата ми. Всъщност, това стихотворение си ти. Така мисля. Та... добре дошъл! В живота ми.

    Хайде. Сполай. И със здраве, Поете.

    "Всеки понесъл - на заем -
    късче от чуждата радост..."




  • Който отвън ми почука
    нека да влезе. Елате!
    Да му запея с капчука
    старите песни, на тати.
    ....
    А дъждът нека впива сладки пръски в земята.
    Да омекне пръстта. С обич плод да роди!
    Много път пропътува човешкото "някъде...",но...
    Сполай! Скитай! Дано "оня свят" с радост над двама \плюс двама\ ви Бди!
  • Много приятно се почувствах, докато ти "гостувах",хубаво начало!Спорна и благодатна 2009 година!Сполай ти!
  • Топло чувство ме обзе...
    Благодаря ти!
    И сполай за всяка година!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...