18 мар. 2007 г., 00:32

Гост

1.3K 0 14


Гост

Който отвън ми почука
нека да влезе.  Елате!
Да му запея с капчука
старите песни, на тати.

Каберне в чаша разлата
да му налея.     Да помни,
че е гостувал в отрада.
Да се не чувства бездомен.

После - "Сполай!" ще си кажем.
"Сбогом!" и "Хайде, със здраве!".
Всеки понесъл - на заем -
късче от чуждата радост...

01/12/00

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Смиф!
    ..."да се не чувства бездомен"
    Няма лошо и по чаша червено да изпием, но - когато-тогава.
    В Откровения ме доведе Мая. Срещнахме се случайно, в нета. Нещо като въпроси и отговори в рима. Попитах - къде е била, че не познавам невероятните и думи. "В Откровения"- отвърна. И така - до сега.
    Почти четири години. Не е за вярване...
    Думите си отидоха, но интересът ми към сайта остана.
    Сполай!
  • Позволи ми, бате Симо, да ти кажа "Добре дошъл" сега, защото... забравих да ти го кажа, когато беше моментът... или тогава май още ме нямаше тук... Все едно. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм щастлив? Щастлив съм, че сега надничам в началото на твоя път в "Откровения" и откривам това... прелестно стихотворение. Човешко. Прегръщащо. Зарадвано и радващо. Деликатно стъпващо на пръсти в душата ми. Всъщност, това стихотворение си ти. Така мисля. Та... добре дошъл! В живота ми.

    Хайде. Сполай. И със здраве, Поете.

    "Всеки понесъл - на заем -
    късче от чуждата радост..."




  • Който отвън ми почука
    нека да влезе. Елате!
    Да му запея с капчука
    старите песни, на тати.
    ....
    А дъждът нека впива сладки пръски в земята.
    Да омекне пръстта. С обич плод да роди!
    Много път пропътува човешкото "някъде...",но...
    Сполай! Скитай! Дано "оня свят" с радост над двама \плюс двама\ ви Бди!
  • Много приятно се почувствах, докато ти "гостувах",хубаво начало!Спорна и благодатна 2009 година!Сполай ти!
  • Топло чувство ме обзе...
    Благодаря ти!
    И сполай за всяка година!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...