18.03.2007 г., 0:32

Гост

1.3K 0 14


Гост

Който отвън ми почука
нека да влезе.  Елате!
Да му запея с капчука
старите песни, на тати.

Каберне в чаша разлата
да му налея.     Да помни,
че е гостувал в отрада.
Да се не чувства бездомен.

После - "Сполай!" ще си кажем.
"Сбогом!" и "Хайде, със здраве!".
Всеки понесъл - на заем -
късче от чуждата радост...

01/12/00

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Смиф!
    ..."да се не чувства бездомен"
    Няма лошо и по чаша червено да изпием, но - когато-тогава.
    В Откровения ме доведе Мая. Срещнахме се случайно, в нета. Нещо като въпроси и отговори в рима. Попитах - къде е била, че не познавам невероятните и думи. "В Откровения"- отвърна. И така - до сега.
    Почти четири години. Не е за вярване...
    Думите си отидоха, но интересът ми към сайта остана.
    Сполай!
  • Позволи ми, бате Симо, да ти кажа "Добре дошъл" сега, защото... забравих да ти го кажа, когато беше моментът... или тогава май още ме нямаше тук... Все едно. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм щастлив? Щастлив съм, че сега надничам в началото на твоя път в "Откровения" и откривам това... прелестно стихотворение. Човешко. Прегръщащо. Зарадвано и радващо. Деликатно стъпващо на пръсти в душата ми. Всъщност, това стихотворение си ти. Така мисля. Та... добре дошъл! В живота ми.

    Хайде. Сполай. И със здраве, Поете.

    "Всеки понесъл - на заем -
    късче от чуждата радост..."




  • Който отвън ми почука
    нека да влезе. Елате!
    Да му запея с капчука
    старите песни, на тати.
    ....
    А дъждът нека впива сладки пръски в земята.
    Да омекне пръстта. С обич плод да роди!
    Много път пропътува човешкото "някъде...",но...
    Сполай! Скитай! Дано "оня свят" с радост над двама \плюс двама\ ви Бди!
  • Много приятно се почувствах, докато ти "гостувах",хубаво начало!Спорна и благодатна 2009 година!Сполай ти!
  • Топло чувство ме обзе...
    Благодаря ти!
    И сполай за всяка година!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...