23 may 2014, 22:56

Гостенка

591 0 1

Почука тъгата на мойта врата

- отворих и тя плахо пристъпи -

помоли за малко подслон и храна,

за ден или два, а после ще тръгне..

 

Повярвах на тихия глас,

на очите ù тъжни, на кротките думи

- тя влезе, приседна едва

и повече не напусна дома ми...

 

Отдавна привикнах със нея,

отдавна вървим ръка за ръка,

отдавна разбрах, че така ще живея -

с тъгата в едно и без радостта...

 

Приятелко моя, безкрайна тъга,

изпълнила моите нощи и дни,

обсебила цялата моя душа,

нима все така до мен ще си ти?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...