anetaruseva (Анета Русева)
11

23 мая 2014 г., 22:56

Гостенка

Поэзия » Философская

590 0 1

Почука тъгата на мойта врата

- отворих и тя плахо пристъпи -

помоли за малко подслон и храна,

за ден или два, а после ще тръгне..

Повярвах на тихия глас,

на очите ù тъжни, на кротките думи

- тя влезе, приседна едва

и повече не напусна дома ми...

Отдавна привикнах със нея,

отдавна вървим ръка за ръка,

отдавна разбрах, че така ще живея -

с тъгата в едно и без радостта...

Приятелко моя, безкрайна тъга,

изпълнила моите нощи и дни,

обсебила цялата моя душа,

нима все така до мен ще си ти?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0