May 23, 2014, 10:56 PM

Гостенка

589 0 1

Почука тъгата на мойта врата

- отворих и тя плахо пристъпи -

помоли за малко подслон и храна,

за ден или два, а после ще тръгне..

 

Повярвах на тихия глас,

на очите ù тъжни, на кротките думи

- тя влезе, приседна едва

и повече не напусна дома ми...

 

Отдавна привикнах със нея,

отдавна вървим ръка за ръка,

отдавна разбрах, че така ще живея -

с тъгата в едно и без радостта...

 

Приятелко моя, безкрайна тъга,

изпълнила моите нощи и дни,

обсебила цялата моя душа,

нима все така до мен ще си ти?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...