Го̀стът

Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има

луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.

Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,

една по една и се наслушах, нали съм жена.

После този глас бавно приближи се и по име

ме назова.

(хвана ме страх ) – не от него, а от черните

котки на съседа, който идваха нощес у дома.

Тях ги храня отдавна. Даже една ме одра.

Още имам белег в ляво, но го крия с ръка.

После този глас бавно изчезна( по млечния път

го видях да върви)

Аз ли го прогоних или той така пожела? –Съдба.

Видях как една звезда по конец слезе

и приседна до мене в нощта.

Бях по престилка.Драснах клечка кибрит.

Мляко сварих за сутринта.

После затворих вратата. Райбер не сложих.

на двете креватчета спяха кротко моите децата.

25.08.2021г