Го̀стът
Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име
ме назова.
(хвана ме страх ) – не от него, а от черните
котки на съседа, който идваха нощес у дома.
Тях ги храня отдавна. Даже една ме одра.
Още имам белег в ляво, но го крия с ръка.
После този глас бавно изчезна( по млечния път
го видях да върви)
Аз ли го прогоних или той така пожела? –Съдба.
Видях как една звезда по конец слезе
и приседна до мене в нощта.
Бях по престилка.Драснах клечка кибрит.
Мляко сварих за сутринта.
После затворих вратата. Райбер не сложих.
на двете креватчета спяха кротко моите децата.
25.08.2021г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: